╫ От АНДРЕЕВДЕН денят започва да нараства с по едно просено зърно
Свети деятел Андрей е първият Христов деятел. Роден брат на апостол Петър (Симон), безпаричен риболовец на Генисаретското езеро. Първият му преподавател бил Йоан Кръстител, само че един ден Йоан показал Христос на двамата братя и рекъл: " Ето той е Агнецът Божи, който събира всички грехове на този свят. " А Исус показал към Андрей и го повикал при себе си. Така Андрей станал първозван и от тук нататък щял да следва учителя си на всички места.
Когато апостолите се разпръснали по света, с цел да проповядват Евангелието, св. Андрей обиколил доста земи – Византия, Тракия, Русия, Рим и други Навсякъде направил доста за вярата, изключително се прочул на Пелопонес в град Патра. Хората вярвали, че може да излекува страшни и нелечими заболявания, прииждали при него, обръщали вярата си. Дори най-първите хора в града били завладени от проповедите на светия деятел. Но в тези времена това можело да значи единствено един край – смъртна присъда, тежки мъчения. Такъв край застигнал и Андрей Първозвани. Разпънали го на кръст под формата на буквата Х, на който два дни се мъчил, превързан с въжета. Два дни народът стоял в близост и бурно негодувал от тази свирепост. Уплашил се шефът на града от националния протест, заповядал да смъкват светеца от кръста. Но св. деятел Андрей се помолил на своя Бог да не го оставя жив на земята. И момент преди да го развържат, умрял. Тогава бил на 70 години. Според легендата незабавно след гибелта му шефът се самоубил, а дамата му и децата му се молели за амнистия на гроба на светия деятел. По времето на Константин Велики тялото му било пренесено в Цариград, в църквата на светите апостоли. По-късно, през 1208 година, главата му била пренесена в Рим, където се пази с доста почести в църквата " Св. Петър ". През 1964 година, с цел да уважи подобряването на връзките сред Римокатолическата черква и Цариград, тя е дарена на Цариградската патриаршия.
Народната митология
Народното поверие споделя за отшелника Андрей, който живял самичък в планината, отглеждал си една нивица, всичко самичък си добивал. Но един път една мечка изяла единствения му вол. Разсърдил се самотникът светец, хванал мечката и я впрегнал в ралото. Оттогава мечката му се подчинява, а св. Андрей е нейният стопанин.
Празникът
В националния календар празникът на св. деятел Андрей е обвързван с няколко поверия. Денят се разсънва, стартира да пораства, да едрее. Казват, колкото иглен връх или колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно. Слънцето помръдва колкото " пиле у яйце ". Затова го назовават и Едрей, Едринден. Макар незабележимо, денят става по-голям, а с това и вярата и упованието за пролет, за поникване, за напредък на семената и посевите. Обредните дейности, свързани с това поверие, целят обезпечаване на растежа и плодородието през идващата година.
Ако на Андреевден денят бавно се разсънва, то мечката прави тъкмо противоположното – поема към зимното си скривалище. За да го стори, с цел да не слиза при хората и да не прави бели, би трябвало да бъде изпратена по живо по крепко с храна и положителни пожелания. Вярва се, че на 30 ноември св. Андрей впряга в ралото си вместо вол мечка, и се чества Мечкинден в чест на мечката.
Ритуали
В навечерието на Андреевден дамите варят жито, царевица, боб, леща, ечемик, овес. Нарича се: " Както сварените зърна наедряват, по този начин да наедряват и посевите. " Вари се в ново гърне.
На сутринта от сварените зърна ядат всички. Всеки хвърля няколко зърна нависоко в комина, да израстат и посевите високи. От тях се дава и на животните – за добър приплод. Жените раздават от варивото на съседи из махалата – да е плодовита годината. На трапезата има прясна пита, варени житни и бобови зърна.
Деня честват и невестите. Като почитат празника, чакат благоволението на ориста – да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.
За мечката се хвърлят нагоре към комина варено жито, царевица, просо, фасул. Животното се подканя с мил глас " Нà ти, бабо Мецо, варен мамул, да не ядуш суровия " или пък: " За теб – варен мамул, за нас – здраве и живот. " Така с вълшебен заклинания българинът се надявал да умилостиви животното, да провокира положителното, да дойдат шанс, изобилие и дългоденствие.
*An icon of St. Andrew the Apostle by the Bulgarian iconographer Yoan from Gabrovo. 19th century. Exhibited at Hadzhi Nikoli Inn museum, Veliko Tarnovo, Bulgaria - Уикипедия
